15 юни 2009

и плюс това.

тя се усмихва и казва "so your teachers will be dependent on you, they don't speak english, that seems a little funny to me, I don't know why"
i know why, но си замълчавам, защото наистина ми се ходи, а тя е мила и не искам да се заяждам
после казва, че ще ни пратят визите след няколко дни и аз си мисля как искам да ти разкажа това, но не мога, защото.
не искаш да се видим, защото трябва да преговаряш, защото.
и спирам да мисля за това, и мисля за.

прекарах един цял ден в разговори за проекти и бъдеще и амбиции и образование, цял ден с твърде малко осамотение, затова сега се потапям напълно, или поне доколкото мога
музиката на ани дифранко е като камъче, което си намерил до реката, едновременно несъвършено и красиво в несъвършенството си
текстовете й са човешки, близки, истински, понякога арогантни, феминистични, красиви. гласът й е мек и приятен, естествен, напомня ми на тори и на поли харви едновременно, защото половината й песни са повече издишани, отколкото изпяти. всъщност е съвсем естественото допълнение на триото бьорк - тори - поли. малко по-встрани от тях с музиката си, но също толкова особена и интересна.

And I'm beyond your peripheral vision
So you might want to turn your head
Cuz someday you might find you're starving
And eating all of the words you said

тя не звучи разтревожена. тя може да бъде ядосана, влюбена, горда, но винаги е някак уравновесена и уверена едновременно с това.

You'll stop me, won't you
If you've heard this one before
The one where I surprise you
By showing up at your front door
Saying let's not ask what's next,
Or how, or why
I am leaving in the morning
So let's not be shy

the smiths?

и си мисля как бих ти казала всичко това, но.


1 коментар:

Анонимен каза...

Музиката винаги ни спасява и изразява това, което искаме да кaжем. :]