и самолет ме разделя от мен, но.

10 часа е и нашите вече са в леглата си

отварям прозореца

въздухът е влажен, улицата е студена, а това не е стихотворение

протягам ръце

и си мисля за Невъзможната и за това как преди две години, почти три

се чувствах, сякаш това е Моята улица

сто хиляди пъти по-свободна, отколкото съм сега

можех да стоя до късно и да обърквам режима си и да бъда ужасно, ужасно тъжна

защото никой не очакваше от мен нещо голямо и важно

имах право да забавя живота си и да Преживея Нещо

косата ми беше объркана безредица

мислите ми, очите ми, разбиранията ми, писането ми, всичко

не се подчиняваше на закони и представи и нечии идеи за това какво е добре и какво - никак и you - out!

и или съм рафинирана, или лишена от вкусовите си качества

но и в двата случая сметката ми излиза накриво

искам да съм Питър Пан

а детството ми изтича през пръстите и не мога да го запазя

сънувам кошмар след кошмар

Everybody Hurts на R.E.M. ме преследва по улиците от вече повече от година и половина и няма намерение да спре

и май ще ставам голяма, ща - не ща.