бургас беше странен

пълен с изживявания на границата между еуфоричното и неловкото

разгневени бабички

разгневени лелички

равнодушни чичковци

и общо взето тълпи ядосани хора

макар и не само (:

череши, които от нямане на друга работа ми падаха върху главата

и имаше море, което породи у мен написването на едно безкрайно тъпо стихотворение, което (да се надяваме) никога няма да се появи тук

това е в 10 реда (ако не броим този)

ps: пуснаха everybody hurts в автобуса и това малко ме довърши