недовършено

закачаш пръсти по небето,
хващаш се за решетките
залюляваш се не чакаш повече
вплел си поглед във слънчогледите
прогаряш себе си в стъблата им
пътят е карта пещ ярост
загубена змия в хранопровода на
Атласа

нека този път не говоря за себе си