всички са се покатерили върху това, което съм открила и го втечняват, претопяват, присвояват и накрая забиват подлото си знаменце в него...
а аз отново съм човекът пред вратата на собственото си жилище, който се чувства ненужен и изгонен от него
разбрах, че не всички ме разбират, знам и че е нормално, сега единственото, което ми трябва, е... бутилка валериан, който да нагълтам като вино, защото начинът ми на изразяване и душичката ми и думите ми се стопяват и влизат в мивката, над която съм чакала кръвта да спре да тече от носа ми... и над която всички си мият ръцете
мога и като кръв да го нагълтам, защото моята така или иначе вече е по-скоро вода...

не, не си губя формата, защото в момента не целя да имам форма, странно, но факт :/