ако той служи само за да изпълва
куфарчето разочарование, което е заключено за глезена ти
и трополи по асфалта подир теб
лъжичка параноичност, щипка недоверчивост
за да не обмисляш възможността да забързаш крачка и да износиш веригата
понякога през марихуанените изпарения на града се прояснява причината и разбирам защо всички свиват и пушат пред книжарници, барове, автомобили
ако едно вдъхване беше достатъчно да те издигне над бетонените сгради, целият град щеше да танцува
създаден е живот, паралелен на живота, в който усмивката се подразбира и не е нужна
а куфарчето се е отворило и се е разпиляло, оставяйки те лек като дете
с очи широко отворени и наивни за знание.
Няма коментари:
Публикуване на коментар