той се обръща към мен и ме пита
защо гледаш така, сякаш искаш да ни убиеш всичките
защо си толкова агресивна и зла
защо си
присвила
Очи?

а аз дни наред съм се опитвала да проумея
бездействието пред отворените врати на бъдещето
циганските колела назад и липсата на инерция
стиснатите зъби пред смляното знание
обещаните три лесни стъпки до щастлив живот, които никой не си прави труда даже да опита
и боговете
коленичили пред вас, умоляващи ви да се събудите,
ридаещи по загубения си дъх,
не могат да ви разчувстват

гледам така, за да разбера
и да си намеря фокус
старая се да видя гледната точка на онзи,
който прекарва живота си със затворени очи
присвивам моите, но
не успявам да разгранича
нищо.