майка ми ми разказва:
с баща ми били толкова влюбени, че той на два пъти припадал в русенската поща, откъдето й се обаждал
не обичал да пише писма и когато най-после склонил да й прати нещо, това била пощенска картичка само с един въпросителен на гърба, "питам как си"
от нея любовта към думите, от него - лаконичността
не се оплаквам
много ми е пълно, дните ми са пълни. дъждът не ме достига, нищо не ме достига, непромокаема съм, успехът ми ще е почти пълна шестица, възможно е да изклася дори с пълна, не знам къде ще уча догодина, мисля в посока лято море пясъци и дали ще успея да отида навсякъде без да се откъсна от прегръдката ти, защото не съм сигурна, че ще искам да се откъсна от прегръдката ти
не мисля, че някога преди са ме обичали така пълнокръвно
и всичко ми влиза, насечените китари на поли харви, лигавите мелодичности на my chemical romance, старите албуми на поетите... скоро може да отделя време и най-после да си дочета everything is illuminated
отначало сякаш си го казвахме по-често, сега думите попиха в кожата и не са нужни, защото смисълът им отдавна пулсира в мен и е по-убедителен дори от кръвта и другите субстанции
а стихосбирката на Рахнев вече я няма в Хеликон
Тру, ако четеш това - извинявай, че не отговарям,
скоро.
!
Няма коментари:
Публикуване на коментар