26 март 2009

вече със сигурност имаме нещо общо
минало
малко и пухкаво, с непохватни пръсти и дълги мигли
плаче и обгръща коленете си
стои на пода
в ъгъла
търси внимание
отпраща ме и после ме вика
нямам време за тези игри
не знае какво иска
непостоянно е
но е там и вече стои зад гърба ми с
всичката сигурност, с която слагам точки
като тази.

Няма коментари: