25 ноември 2008

опитвам се

препъвам се
във всички тези мисли;
обвързват ме.
не дават да вървя.
повтарям си, че всъщност си измислен.
и пак не зная как да продължа -
догаря бавно слънцето в ума ми
небето, пепелници на тъга;
цигарата е символ на греха ми
но всъщност... сякаш не тая вина.
ако поискам, ще те отрисувам
ще те изтрия, ще те забраня,
далеч не е усилие за мене -
в излишък ми е бялата боя...
но може на платното да остане
страхът ми - силуетът ти едва.
да бъдеш вечно тук, но да те няма -
не съм тъй силна, че да понеса.

1 коментар:

Анонимен каза...

Невероятно...ЧУВСТВАМ СЕ КАТО ПРОЧЕТЕНА КНИГА С ТОЗИ..СТИХ
Аплодисменти!!!!