ще пазя нежно твоите нозе
от всяка мъничка карфица
ще проветрявам всичкото небе
когато тъй е бяло, че боли те
и може би понякога ще искам
и аз да съм свободна - като тебе
но времето за мен не е разкош
а времето, то истински спаси ме
и бързането всяка синя нощ
ще бъде болка, примка, ново име
но теб ще пазя, твойте цветове
в които всеки тайно преоткрива
лелеяни, безумни светове
и всяка вечер аз ще те завивам...
със своето протрито одеало
което да те стопли - до душата
и с твоята свободна, ярка мощ
да изиграеш вечната - съдбата
(:
Няма коментари:
Публикуване на коментар