страхът е като болтче на гърба ти
за него са захванати конците
на твоето
разумно неразумие
през песните, в които съм потънала
те виждам, даже и обвит в мъглите
обърнал си ми гръб,
за да не те боли
но няма да се смееш
на Съдбите
превърнати в студени магистрали
целунати за миг,
заспали в пътя.
и ще ти липсвам, нека го признаем.
но няма да го кажеш, щом попитам.
познавам те
познавам състоянието
в което те оставям
от твоя ум съм чула до насита.
Няма коментари:
Публикуване на коментар