и може би за тебе аз съм грозна и презряна,
но твоите очи грешат, грешат,
а истината в погледа на друг ще е съзряна
макар и не веднага. аз не съм на кръстопът -

решения са взети и не мога да съм спряна,
извезани са пътища по бледата ми плът
душата не кърви, за мене ти не беше рана -
дори и не терзание. приятел за из път.



-----------



във пролетните вечери със люляков привкус
рисувам те в ракурс и те рисувам във ракурс
и после те изтривам и не мисля все за теб
а просто инфантилно рея в яркото небе

защото съм това, едно замислено дете
една бутилка вино пълна с облаци - къде
на моите години друг ще срещнеш като мен
та аз съм просто плевел във саксия посаден

и огън във бутилка



-----

не мога да съм сложно-поетична
на триковете си не ме учи



-----
защото ти си злобно злобно злобен
и после, но все пак, си злобно зъл
смехът по устните ти е отровен
и въпреки това си тук дошъл



артистизмът е като изискана измама, която обличаш всяка вечер преди да излезеш и да разпилееш мислите ми по улиците
има нещо в теб, замах може би
за да изхвърлиш и потъпчеш се иска и смелост, така че ти си смела
моя малка измислице
невъзможна до непростимост
инатлива сякаш светът се движи под краката ти, а не ти върху него
и добре че наистина е така
добре че имаш вяра
защото ти си тая, в която вярвам, когато загубя увереност в себе си
топлият безпорядък в стаята ми и в главата ми
и под ноктите ми
и изобщо.

понякога просто сядаш и проиш часовете
понеже така е рационално и удобно и не ти трябва часовник
понякога просто пиша докато не счупя всички кибритени клечки и съм на ръба на смисъла
сериозно.