ти! в тебе незатихващия дъжд
тупти като отронена присъда
пробива малки дупчици у мен;
завъжда страх.
от който ще те пъдя.

"не знам дали ще стане по-добре",
и сенките на стражи по тавана
заместват тъмносиньото небе,
мечтая си за теб като забрана;
след нея дълго ще крещя за милост,
но някак е различно щом я няма.

и не мога да го завърша.