12 февруари 2007

и силна не съм.

не знам как да започна това, а досега имах какво да кажа
постоянното чувство на болка се потиска, като го игнорираш и го не му обръщаш внимание - няма значение, че нещо ти напира под лъжичката
това научих от любовта
мислиш, докато събитията се въртят пред теб, и после ги забравяш,
защото така се чувстваш по-силен
какво значение има дали си?
и никой не те пита дали се задушаваш, докато виждаш нечия снимка, или водиш глупав телефонен разговор... защо някой трябва да те пита дали си силен?
понеже нямат значение обективните истини.
не разбра ли това?

чувал ли си за музика, която носи символи?
чувала ли съм за музика, която носи символи? слушам нещо такова, трябва да се чуе - но цялото. ако можех да го опиша с една дума, щеше да е creepy.

трябва да се науча да мечтая, повтарям си хиляди пъти... поставям си граници. също като чайката до тавана на стаята ми и невъзможното е, неприсъщото ми.

всеки си намира свое решение.

4 коментара:

Amelia каза...

Ами сигурно си забелязала, как когато срещнеш някой познат той най-често казва: "Здравей! Как си?"
Едва ли, толкова му пука за това как си, какво те тревожи и т.н. Ето за това, хората не питат - защото са егоисти! На тях не им пука, дали те боли или, че изглеждаш силна, но в същност само изглеждаш...
Ъм... извинявай, че така нагло ти навлизам в личното пространство.

невъзможна каза...

всъщност исках да кажа и нещо друго, за това, което крием вътре в себе си - макар и да звучи клиширано. пък и не - хората не са егоисти. не всички. в никакъв случай. друг е въпросът за познатите... но е дълъг и не ми се нищи. въпросът е по-скоро в това, че никой не се интересува дали те боли, ако изглеждаш, че не те. дали си зле, ако ти има нещо, но се държиш здраво. въпросът е в субективните истини. в удобните истини.

невъзможна каза...

да - и още нещо. нямам против да навлизат в личното ми пространство... всъщност трябваше да го имам предвид още когато направих този блог.

Ocean Soul каза...

Удобните истини...са факт.Но винаги има изключения.Не всички питат 'как си?' без да се интересуват.Някои ги вълнува.Факт.
И все пак...като се замислиш..каква полза от всичко това,след като никой не може да ти помогне,освен ти самата?