изтръпвам
попивам в тънки думи на оризова хартия
опушените замъглени очи
ме следят по стъпките ми
и чакат да се смиря

а после заспивам, целувайки
с ръбовете
на устните си
идеите за нещо бледо;
когато се събуждам съм
изпъната
и назъбена като бодлива тел

казват, че съм крайна,
а търся средата
думите ми са незавършени изречения
после ме питат защо устните ми треперят
"болезнен вътрешен електрошок
но иначе нищо"
била съм изкуствена
не виждате ли...

understandable, understandable
това е оправдание.