30 октомври 2006

And if I drown in sea of devotion...

Една и съща позната мелодия, едно и също момиче, което ес дезорденадо (като постоянно състояние).
И виждаш, че раздавачът на време се е скарал с продавачката на време и времето си го е върнало. С един час.
60 минути бездействие, или може би просто малко повече сън.
А се молех за нещо такова.
Има ли 168 души тук, наоколо, които искат да ми подарят връщането си? Ще го използвам. Алекс, обещавам.

Гледах как се променяш, сякаш
никога не си имала криле...
А сега изглеждаш толкова жива.

Гледах те в празната стая,
мълчалива (а може би няма)
Очите ти казваха повече,

отколкото исках да зная
Гледах те, беше прозрачна
и бледа, гледах те.

Няма коментари: