той се обръща към мен и ме пита
защо гледаш така, сякаш искаш да ни убиеш всичките
защо си толкова агресивна и зла
защо си
присвила
Очи?

а аз дни наред съм се опитвала да проумея
бездействието пред отворените врати на бъдещето
циганските колела назад и липсата на инерция
стиснатите зъби пред смляното знание
обещаните три лесни стъпки до щастлив живот, които никой не си прави труда даже да опита
и боговете
коленичили пред вас, умоляващи ви да се събудите,
ридаещи по загубения си дъх,
не могат да ви разчувстват

гледам така, за да разбера
и да си намеря фокус
старая се да видя гледната точка на онзи,
който прекарва живота си със затворени очи
присвивам моите, но
не успявам да разгранича
нищо.

today is the last day of doubt.

when i wake up tomorrow morning, i will not try to translate my own thoughts.
there will be silence. clarity.
this boy i know will have taken that flight to Brazil or somewhere even farther.

when i wake up tomorrow morning, the coin i always throw will lose its values.
the people at the back will speak no more.
the guy who's right behind me making shadows with his hands
will quietly dissolve into the passing night.

when i wake up tomorrow morning, you will have started to build me as a memory.
day after day, i will lose my meaning.
hopefully, my hearing too.
the curiosity will rush into my head and paint my vision with the ardent colors of wonder.
i will conjure up the pictures of your new life and translate them into language.

it's been so long.

хах.