или поне така се надявам, докато съм
залутана между страниците на Heart of Darkness на Конрад,
замислена в закъсняващото метро на канадския ден на благодарността, който не празнувам,
малко притеснена, но това е нормално,
бършеща течове от пода,
учеща литература на английски, математика на английски, всичко на английски,
пишеща домашни през нощта също както преди една година,
и се наслаждавам на всяка секунда от това, понякога мазохистично, а понякога съвсем искрено
но толкова ми се ще догодина по това време да съм на едно съвсем различно място, в малко по-различна компания,
въпреки че Торонто е толкова красив и предизвикателството определено не е за изпускане.
а всъщност съм благодарна за шансовете, които животът ми предостави тази година.
безкрайно, толкова безкрайно, че не съм отслабнала нито килограм и естественият ми ритъм не се е променил изобщо.
Няма коментари:
Публикуване на коментар