стига само

глупави стереотипи
окачват люлки - разклащат
слабия ми ум
и заболява ме глава

имам сенки в коридорите
някой протяга пръсти и
се заиграва с косата ми
следи ме гладният шум на вятъра
мухи играят криеница върху
лъжичката за чая
две силни ръце
ме стягат през кръста
и ме повдигат
разтърсва ме, удря ми шамар
извежда ме от бездните

заедно.
заедно бягаме през тунелите
необяснимата цялост е построила
укрепление на силуетите
на демоните, които се навеждат през
парапетите на съзнанието ми
и ми казват "хайде, лесно е"
и на тези опори, които ме подхващат и
понасят из въздуха лекото ми като перце тяло
игра е
с думите и атмосферата, физичните закони
съвсем просто, досущ игра
стига само да вярваш.