исках пред вратата ти да захвърля стълбищата, които се завиваха по ръцете ми - макар и вдигнати нагоре, тези ръце никога няма да просят и молят
пред тази врата, която безсрамно се затвори пред мен (а пред мен вратите се отварят!)
исках да направя куршуми от всичките похабени стихове, които изписах, хартиени куршуми, с които да изплаша недостойното ти държание и да притъпя моето плачещо в истерия достойнство
исках да препреча с пръсти слънцето ти - за да можеш да прекараш остатъка си в един невалежен граничен следобед между ада и рая
исках мъст за творческия си спад и глупостта
вместо това просто се усмихнах
и заключих вратата ти отвън.
не съжалявам.
по-късно от това стана разказ (:
Няма коментари:
Публикуване на коментар