извезвам по кожата
своите думи
рисувам портрета си
в твойте очи
отравям надеждата -
скъсани струни
са мислите
ала от тях ме боли

ще изографисам
лицето ти
в храма си
ще те взривя
във хербарийни дни
и после - аз зная - от теб ще премръзна
понеже обичаш студено,
нали?






ако направя чай от чувствата ти, мое момче, той ще бъде много горчив и много студен... аз ще го разбърквам и преподреждам, подсладявам, но това няма да промени нищо.