16 януари 2011

на илинден морето вземало жертви.

миналата година на илинден не за първи път се скарахме за нещо безкрайно тъпо
и после стояхме на онзи пост на плажа и аз си говорех с Иво, а не с теб, понеже ужасно ме беше ядосал (и обратното)
не си спомням как стана
просто в един момент се оправихме 
и кървавата луна, датата или това романтично суеверие
не ни спряха да махнем де що пречки имахме
и да влезем в морето
в няколко часа през нощта
а то беше горещо като тъкмо сварен чай 
и изобщо не дърпаше навътре. 

преди няколко дни на училище търсех снимката на баща ми на телефона си, за да покажа какъв е бил на моята възраст на стефани, и минах през клипа от спирита през нощта на плажа
в такива моменти си спомням конкретните причини да ми липсва толкова много, защото никъде другаде няма да намеря такъв дух, толкова много щастие, но изпълнено с толкова много смисъл, че даже бирата, която пиеш, и гадните коктейли, които поръчваш, надявайки се за хубав ром, са някакси екзистенциални.

и най-голямата ирония е, че докато пиша това, някой се кара за евтино кисело мляко в новоотворен търговски център с три (3) магазина в родния ми град. 

Няма коментари: