09 октомври 2009

почти 5...

всяка мисъл е параноя и спомен
дните са пропити в преосмисляне
няма спокойствие
търся те във всеки образ
откривам те в минувачите и се обръщам
безотказна
викам името ти
силуетът ти е втъкан в ресниците ми
виждам те във всяко премигване
големите ти топли усмихнати очи
и мъничките ти китки

...
липсваш ни.

Няма коментари: