I'm free, free to be
I'm not another liar
I just want to be myself... Myself

Тази песен е прекрасна...
Lacuna Coil - Falling Again, мелодията ме докосва и погъделичква,
и имам чувството, че самата аз съм писала лириките в някой от дните, Които, сещате се.

And if I drown in sea of devotion...

Една и съща позната мелодия, едно и също момиче, което ес дезорденадо (като постоянно състояние).
И виждаш, че раздавачът на време се е скарал с продавачката на време и времето си го е върнало. С един час.
60 минути бездействие, или може би просто малко повече сън.
А се молех за нещо такова.
Има ли 168 души тук, наоколо, които искат да ми подарят връщането си? Ще го използвам. Алекс, обещавам.

Гледах как се променяш, сякаш
никога не си имала криле...
А сега изглеждаш толкова жива.

Гледах те в празната стая,
мълчалива (а може би няма)
Очите ти казваха повече,

отколкото исках да зная
Гледах те, беше прозрачна
и бледа, гледах те.

Затворените очи на Невъзможната

А това, че не живея до вълните не значи, че всеки път, когато затворя очи, те не ме издебват и не се блъскат в терасите, разбивайки се.
В ръцете си държа сладка напитка със сметана и аромат на кафе, в която се образуват форми, които объркващо приличат на облаци, а може би на рисунки от тавана на Версай?
В стаята мирише на мускус, и нека, нека се пропие в пожълтелите тапети, нека съживи жътварките на гоблена, нека накара цветята по пътеките да разцъфнат. Напомни му да сложи завеси, за да се скрия зад тях и да гледам към улицата.


Знаеш ли тази улица? Има най-красивия залез, а през нощта можеш да видиш как асфалта свети. Чува се как пулсът му тупти във вените. И винаги мирише на Далече.
Но на улицата става нещо. Носи се мълва, че фенерите са станали на пепел и чистачките са ги измели, заедно със светлината. Но всъщност знам, че просто са ги скрили. От Есента.
Тя е хищник. Не плаче, може само да съблича и да открадва усмивки. Есента е главозамайваща класавица, но дере жестоко. Но колкото и да иска да отреже косите ми, да избоде нозете ми, да пререже устните ми със студените си ножове и да ме направи Възможна, аз винаги ще бъда по-силна от нея, защото помня как се остава и с т и н с к и.

Остава само да разглобят дърветата и да ги заключат зад някоя метална врата, да начупят пъзела не -бе и да го върнат в началото му, за да се учудим и да се почувстваме безсилни да ги сглобим. Тогава ще си отиде Есента.


Знаеш ли тази улица? Обичам я, понеже птиците прелитат ниско. Понеже продавачката на вестници помни лицето ти, а понякога дори и гънките по него, предусеща характера ти и помни какво си купувал пред няколко години, знае какво си купуваш сега и би могла да предположи какво ще си купуваш утре, може да предскаже стъпките ти. Обичам тази улица, защото балончетата, пълни със веро и реплики се пукат в срамежливите клончета на липите.


Хей... Помниш ли тази улица?


Виж, на терасата съм простряла половиндушата си, готова да понеса да я тъпчат и целят с хартиени фунийки, да я целуват или заливат с бензин.

Вчера бях окована, но, знаеш ли, днес... Soy libre. Защото свободен е не този, който се научи да се изплъзва от оковите, а този, който се научи да ги чупи.

Само не ме карай да отварям очи.

Запознаха ме с мен.

"15. МИМИ ГЕЦ. - духовита, мила, много добра танцьорка, добра певица, дружелюбна, тиха, класива, приятно откачена, невероятна, необикновена, приятелка, забавна, добър слушател, снажна, готина, чувствителна, мацка, куподжийка, спонтанна, отворена, интересна, ангелче, отговорна, слушател, симпатяга, смешна. "

Не, че е лошо... Просто половината неща са плод на нечия измислица и опит за написване на нещо различно. Да накараш хора, които не те познават, да пишат за теб, е глупаво.

Два дни

.

Не обичам да лъжа, но дали ще съм права спрямо себе си, ако спомена, че имам думи за изговаряне?

Не мога да пиша по тема, защото мислите ми отлитат по-далече от предположеното.

(не мога да вярвам, че всичко ще се оправи, но това не сте го чули от мен)

Боли ме главата, май слушах достатъчно, сега е време да поговоря.

"Рядко" и "обикновено" са любимите ми разтегливи понятия, когато става дума за сполучливи оправдания.

А аз съм недоволна, въпреки че получих това, което исках. Не ми стига.

Естествено.

Объркала съм се с някоя друга.

И съм сама. Цял ден скици, острилки, Ту Би, гуми.
Още ми е трудно да приема фактите.
Градът ми е чужд, стъпките ми сякаш никой не чува...
И искам да прегърна някого много силно, но няма кого.

Weak as I am,
Deep as I am, I'm noone's fool

Това вероятно е просто един от дните, в които осъзнаваш колко самичък си всъщност.
Броя до десет и трябва да се събудя.
1 2 3 4 5
Тя е човекът, който ми липсва най-много.
6 7 8 9 10
Онази, която пищи, понеже я е страх, забравя много, не поглежда сълзите ми и направо почва да разказва какво й се е случило, онази, заради която ще кръстя хамстера си на спално облекло.
Знам, че имам Приятели, на които мога да разчитам. И че съм неблагодарна знам. Знам и къде греша.
Трябва ми време, но... Кой ми го дава?

Смс-и на телефона на сестра ми,
последни песни на диска,
"Оо.. охо. Ясно. Мдаа."
Като се върна, ще бъда по-различна.
С половин сърце.
Другата част й оставям на нея.
Знам, че ще я пази.



Изгаснаха ни фенерите.

Щом изгаснат фенерите
и кучета залаят за раздяла
имам право на финално замлъване
аз, "бях много черна и бяла",

Не -бе -то ще се свие и изстиска
от душата си мастило, падащо по кожата
Сълзите сиви в длани ще събирам,
а думи ще прорязват като ножове

Остяваме логичните си мисли на земята
Не-на-време-то разтапя тишината
ти, "Плачът ни раните не заздравява"
Но нека първо изгаснат фенерите.

The Last Song I'm Wasting On You

Днес удуших Павел с въображаемия му шал... Явно някои хора не млъкват, даже и когато ги убият.
---------------------------------------------------------------------------------------------

Any more than a whisper
Any sudden movement of my heart
And I know, I know I'll have to watch them pass away

Just get through this day

Sickened in the sun
You dare tell me you love me
But you held me down and screamed you wanted me to die
Honey you know, you know I'd never hurt you that way

Отново подхващам същата тема... Не мога да направя нищо повече. Оставям нещата в ръцете на съдбата, защото не вярвам, че тя може да сбърка. Няма да се самозалъгвам, че не сгреших. Но едно е ясно.


Demanding my response
Don't bother breaking the door down
I found my way out

And you'll never hurt me again

Ти.

Искаш да си сам? Внимавай какво си пожелаваш, защото въпреки че аз не искам да си сам, искам да ти кажа много и да ти обясня за говорещата кутийка Спрайт, да ти дам усмивката си и да я залепя за твоята, да ти подаря ръбчетата на устните си, не мога да поддържам пулса ти. Не постоянно.
Но ти искаш да си сам. Несправедливо решение, не мислиш ли?
Правиш ме нетърпелива.
Ела, не, всъщност си върви, искам те, не те искам...
А знаеш ли, че с едно докосване с пръсти ме караш да се издигам по-високо от позволеното?

Това съм си аз, имам право да съм ексцентрична...
Baby... Did I forget to take my meds?


"Мария... Какво стана с нас?"

"Виждаш ми се променена."
Мълча.
"В последния месец."
Пак мълча. Не се сдържам.
"И какво, преди бях мила и добра, а сега изведнъж станах зла, тъпа и гадна?"
"Ами... Да, нещо такова."

Объркване, 6 август 2006

Преплела съм косите си с безсмислие
Защо са ми? Да подаря на Слънцето
Парченца.
Много стихове от мене.
Да си ги запали.

Изплитам бавно гривни безразличие
Студени са очите, аз съм дръзка, малко котешка.
Не гледам тебе.
Защо ли все не смея
да се позволя на мишките?

Безлунно, небето се скрива зад сградите.
И идва, прободена от звездните иронии
нощта ми
Негадани си остават знаците ти
не си ли
онзи отсреща?

Не си ме запазил? Тогава лъжи ме
Спестяваш една болежка.

Странно е. Да.

Аз съм, 9 август 2006

Аз съм истинска
недоспала,
с полукръгове под очите
и малко див поглед.
и странна походка.
Не си позволявам
съкращения, или съм
цялата, или съвсем
ме няма.
И имам избор, мога да убия
или поне с позор да отрека
онази, дето тича много вяла
с походката и нотката в гласа
ирония.
Аз съм истинска,
когато съм
недоспала.
Аз съм истинска,
когато не спя.

Една пропусната нощ за сън. Това е резултатът.

Лютиво, 4 септември 2006

Лютиво е
и спомените,
мислите,
и страстите.
Люти ми вчера,
утре нагорчава.
И лятото люти,
но го усещам
само в края
Имам нужда
да се загубя,
къде да ида не зная...


Слабичко. Аз си търся вдъхновение. Е, не е тук, поне в това съм сигурна.

Какво ми е нужно

Знам какво ми е нужно,

• едно самотно ненапрегнато мързеливо събуждане,
• чаша горещо и силно кафе, от което ме боли глава после,
  
• малко скука (разбирай "бездействие"), но в границите на приятното,
• прегръдка
  
• книга с приказки
• и гледане на изгрева, също както през отминалия август
• усмивка срещу слънцето
• песен, която дава настроение, а не такава, която ти оправя лошото

И не е задължително всичко това да се събере наведнъж.


Отивам си. Но не в смисъла на "тръгвам си", а в смисъла на "приличам си, чувствам се добре и това е достатъчна причина да смятам, че съм добре". Имам нужда и от настроение, обаче.
И да, музиката е виновна.

Търся се и се обърквам.

Вчера ми беше hard to concentrate, написах точно един ред.

Меланхоличните окови са учудващо удобни

И после глупости.
Оставих профила си в Хекса почти гол. Така му се пада.
Нямам муза, не ми е добре, а и не слушам музика, то не става така.
Днес пях Нирвана със сестра ми.
Дните са ни малко. Шит.

ПП: Не ти трябва да звучиш като мен. Наистина.

Then, when the walls are breaking down on us,
when all we see is misery will you still believe in me?

Looking down into those eyes, I know, I'll be lost and never found again.
Kiss me once and I will surely melt and die,
kiss me twice and I will never leave your side,
until the sign of winter, always by your side....
(Dreams Come True)


Неприятно подходящо.
Чак тръпки ме полазват всеки път, когато слушам.
И не си махам глупавия статус. Поне да кажа "Няма да се видим, съжалявам, но ти не съжаляваш."

Отминаващото

Мълчиш. Чувстваш се сдухващо сама в колата, пълна с ненужни сдухващи покупки и нечие полу-изживяно издухано бъдеще, плачещо от пренаситване и неконтролируемост.
Чак после виждаш, че автомобилът се движи. Прерязва изпъкналите вени на платното, изпреварва облаците (всъщност само на него така му се ще, те са високо и са повече). Дърветата са анорексици. Хората също. Гласът ти е дрезгав и слаб, а сълзите ти са безвкусни и изветрели от твърде много задържане в разреза на очите ти.
И устните ти не са така плътни, забравила си червилото и всички останали маниерности.
Защо са ти? Така и така ще си ходиш, поне веднъж искаш да си истинска.

Трия писмата.
Едно по едно.
Иначе го няма удоволствието.
Имам още само 231.

ДушА

Докосваш ме, отново ме правиш безсилна.
Казваш думи изкълчени, да не сме под водата?
Не стигаш до мен.
Не ме осъзнаваш.
Поемаш втори празен дъх.
Хартиените птици бягат от нас.
Магарешки бодил ми е душата.

Невъзможна

"Ти си невъзможна", вика.
Зная.

Щях да се опитам да поправя недоразумението, ако имах сили или желание,
Щях да направя крачката към истината, ако знаех дали ще ме заболи от това после,
Щях да продължа напред, ако притежавах капчица разум и по-тясно сърце,
Щях да спра да се измъчвам, ако не бях така сантиментална,
Щях да попитам коя съм, ако наистина не знаех.




Днес хората в колите от дългата редица ме гледаха ограбващо. А аз се смеех.

Муахахах.

Frozen days

Има дни, в които би дал всичко, за да бъде утре.
Има и такива, в които искаш да заспиш и повече да не се будиш.
Съществуват дни, в които си отчаян до ненамиране на смисъл.
Днес не е един от тези дни. Днес беше замръзнал ден. Без признаци и идеи за движение. Без чувства и емоции. Без смях и сълзи.
Беше празен ден, оцветен целия в един от онези цветове, които избождат очите ти, но всъщност не означават нищо.
Днес беше фон, знак за продължение, връзката между "вчера" и "утре".
Днес беше ден за губене.

That's the end and that's the start of it.
Чувствах се длъжна да го спомена.
Числото днес е 19, а утре ще бъде 18, но най-тежко ще бъде, когато числото стане 1, за тогава просто не ми се мисли.
Имам нужда да се скрия в нечия сянка и да се чувствам сигурна там, защото тук съм всякаква, но не и сигурна.
Когато нищо не става така, както на теб ти се ще, предполагам не е особено добре.

Не знам къде отивам, но не ме е страх да съм такава на лигавите романтични филми, и да, освен това нямам сили за още 19 дни и още девет месеца отделно.
Въпросът "Ти коя си" ми се върти все по-често в главата, но засега само го пъдя от главата си и не обръщам внимание. Е, ще съжалявам. После.

Защо не поговориш с луди хора вместо мен?

- Когато се омъжиш...
- Аз няма да се омъжа.
- Защо?
- Защото няма да се влюбя.
- Че то бракът да не е любов? Бракът е една сделка и това е.
- Ето ти още една причина да не се омъжа.

- Какво искаш, дете?
- Ди... Дишане уста в уста...
- А не си ли твърде нахален?
- Длъжен беше да пробва.

Защо не помълчиш?

Жесток експеримент

Здравей

Опитвам се да бъда като теб
Преструвам се
Не е голям експеримент за мен
Говориш с мен
Опитвам мъничко да разбера
Преструвам се
Не е голям експеримент за мен

[offtopic] Когато излезе албумът на СМ и В, любимата ми песен беше именно тази.
Исках да съм жестока, а условието "малка" беше изпълнено предварително, ща - не ща.
За тази песен ми напомни Анито... Макар и неволно.
Вече не искам да съм жестока. Искам да съм Аз. [/offtopic]

Защо не се превърнеш в мен
Защо не поговориш с луди хора вместо мен
Защо не помълчиш
Защо не съм велик експеримент

[offtopic] Те Остават. Аз нямам избор. [/offtopic]

Мълчиш
Опитваш се да бъдеш като мен
Преструваш се
Не е голям експеримент за теб

[offtopic] В лично отношение нищо не се е пречупило до този момент. Имам отчайващата нужда да стана и да си тръгна, да спра да се правя, че съм съгласна, и да се почувствам свободна за малко повече от 1/4 от живота ми...
Да, той е борба, но не е ли нужно да знам за какво се боря?
Всъщност целта ми не е да имам потомство или да се оженя за мъж в моето социално положение. Не е и да запазя семейното имущество. Не съм от човеците, които живеят, за да увеличават цифричката, показваща броя им срещу името на рода.
Аз искам да бъда щастлива, а нещо в гърдите ми ми подсказва, че начинът не е този. [/offtopic]

Подчинение

Знам,
Има един - или няколко,
мига,
в които
не си точно това,
което
ти се ще да бъдеш,
когато
някой докосва ръцете ти,
и казва тихо другото ти име

Без срам
до късно подиграваното “жалко”,
не стига
когато
си излъгала за онова,
което
не си издържала да бъдеш,
докато
онзи докосваше ръцете ти
и шепнеше бавно “Лъжкиня”

Не знам, аз си го харесвам. А се случва рядко. Над пък ми съобщи, че не го разбира. Не знам.

Не знам какво искам да кажа и имам ли думи въобще.
Понякога мълчанието е м и л и о н и пъти по-полезно, но днес денят е приказлив и този път не аз съм виновна.
Имах едно малко безразличие, което се криеше в крайчеца на окото ми и като цяло стоеше напълно безучастно.
Но днес е денят, в който безразличието пропълзя и ме удари много силно с мъничките си ръчички. Нещо го накара да се размърда, дали наизустените думи на загриженост, или нереакцията на Острещния, не знам.
А може би и двете взети заедно.
В случаи като този повтарянето на една и съща песен много пъти е съвсем безполезно.