ръце
песни
мелодиите не се пресичат дори веднъж
няма интерференция
от другия край на стаята
ти си в напълно различен свят
чуваш друга симфония
ръце, които
протягам
не виждаш
обърнат си в гръб
настоявам
обърнат си в гръб
започвам да пея
стрелваш ме със зеленото на окото си
и тъкмо преди да се запътиш към мен
прорязвам пъстрия ти ирис
с мъничкия скалпел
в ума си
и отново
от другия край на стаята
в напълно различен свят
и не знам дали да викам или пея този път.
5 коментара:
Понякога и аз имам същото усещане; и ме довежда до същия въпрос - плача ли, пея ли... и няма ли най-сетне да разбера, че за живота 2те много често са едно и също. Или винаги.
харесва ми средата, но не и началото. трудно е за обяснение, някак ми е далечно.
а краят? :Р
май трябва да правим това по-често, помага ми по някакъв странен начин.
:/
?
Публикуване на коментар