музолишение

Трябва ми ново тяло

моето е обитавано от някой друг

не искам да бъда невъзможната вече

а няма как, щом тя е гравирана дори върху вътрешноста на артериите ми

невъзможната е кислородът и въглеродният диоксид, отровата и универсалния антидот

чувствам се сякаш съм претърпяла мозъчна операция

хирургът е объркал нещо и поривът ми върти на двойни обороти

но пък е изрязано вдъхновението, на негово място има красиво копринено шалче,

за да изглежда, че там има нещо, но всеки път щом потърся да се оказва,

че всъщност е неизползваемо.

около мен като светулки се въртят идеи и теми, но, веднъж посегнала, аз не успявам да доведа до край почти нищо.

имам проблем и той се съдържа в това, че се усещам непродуктивна като цяло, но въпреки това съм щастлива. проблемът не е в непродуктивността, това се случва. проблемът е в щастието. в това как съм се примирила да не мога, как несъзнателно съм го приела за нещо нормално. проблемът е в липсата на болка. в липсата на каквото и да е усещане, различно от щастие. обърква ме собствената ми усмивка, защото за нея няма причина.

какво е това?

имунна реакция?

възможно ли е щастието да е имунна реакция към всичко, което ме очаква? възможно ли е то да бъде такова въобще?

изглежда някои от връзките са прекъснати. няма никаква логика.

сякаш собственото ми съзнание пази нещо от мен в тайна и не знам как да го открия.

станала съм нечувствителна и щастлива. непукистоподобна.

а знам, че се пише само с отворено сърце.

ако наистина това е била

надежда за българската литература

тогава много съжалявам.