:/

тези две устни се плъзгат по ръба на гърба ми
от едната страна на десния ми крак
двете ръце ме обгръщат
облечена само в дъха ти, за какво ми е структура?
развързала връзките на езика си,
за какво ми е гръбначен стълб, ако това, което ме държи изправена
вече дни наред е само един поглед, спирала от думите ти
а ти си последният и единственият, който не се е загубил
който не е забравил пътя си по засуканите стълбища на моята атмосфера
и сигурно в това е
причината да не мога да спра да благодаря, съвсем извън стила си
извън стоманените си погледи и аналитичния си ум,
да не мога да спра да се превръщам
в красиво безсилие.