Затворените очи на Невъзможната

А това, че не живея до вълните не значи, че всеки път, когато затворя очи, те не ме издебват и не се блъскат в терасите, разбивайки се.
В ръцете си държа сладка напитка със сметана и аромат на кафе, в която се образуват форми, които объркващо приличат на облаци, а може би на рисунки от тавана на Версай?
В стаята мирише на мускус, и нека, нека се пропие в пожълтелите тапети, нека съживи жътварките на гоблена, нека накара цветята по пътеките да разцъфнат. Напомни му да сложи завеси, за да се скрия зад тях и да гледам към улицата.


Знаеш ли тази улица? Има най-красивия залез, а през нощта можеш да видиш как асфалта свети. Чува се как пулсът му тупти във вените. И винаги мирише на Далече.
Но на улицата става нещо. Носи се мълва, че фенерите са станали на пепел и чистачките са ги измели, заедно със светлината. Но всъщност знам, че просто са ги скрили. От Есента.
Тя е хищник. Не плаче, може само да съблича и да открадва усмивки. Есента е главозамайваща класавица, но дере жестоко. Но колкото и да иска да отреже косите ми, да избоде нозете ми, да пререже устните ми със студените си ножове и да ме направи Възможна, аз винаги ще бъда по-силна от нея, защото помня как се остава и с т и н с к и.

Остава само да разглобят дърветата и да ги заключат зад някоя метална врата, да начупят пъзела не -бе и да го върнат в началото му, за да се учудим и да се почувстваме безсилни да ги сглобим. Тогава ще си отиде Есента.


Знаеш ли тази улица? Обичам я, понеже птиците прелитат ниско. Понеже продавачката на вестници помни лицето ти, а понякога дори и гънките по него, предусеща характера ти и помни какво си купувал пред няколко години, знае какво си купуваш сега и би могла да предположи какво ще си купуваш утре, може да предскаже стъпките ти. Обичам тази улица, защото балончетата, пълни със веро и реплики се пукат в срамежливите клончета на липите.


Хей... Помниш ли тази улица?


Виж, на терасата съм простряла половиндушата си, готова да понеса да я тъпчат и целят с хартиени фунийки, да я целуват или заливат с бензин.

Вчера бях окована, но, знаеш ли, днес... Soy libre. Защото свободен е не този, който се научи да се изплъзва от оковите, а този, който се научи да ги чупи.

Само не ме карай да отварям очи.