влудяващата тишина на твоето нямане
е камшик по времето
и то спира
изстива като восък, капнал от чаена свещ
върху студеното стъкло
разделящо от останалия свят
кулата, в която живея


унищожителната тишина на отсъствието ти
е тридесет камшика по гърба ми
обещание за закъсняла дисциплина
наказание
за всяка непремерена дума, с която
всъщност съм те съветвала да си вървиш преди мен
болезнено усилие
да събудя чувството ти за самосъхранение


когато си тръгвам
с всяка стъпка ще отеква грохотът
на разпадащия се живот зад мен
ще се чува пукот
от горящия мост
а в ръката си ще държа клечката, която
най-после съм посмяла да запаля
защо закъсня толкова?
"няма идеални сценарии", напомняш ми,
"особено когато атмосферата на филма, който снимат
е въздухът в стаята ти."