и бродя сама
по изкривените
улички, клеветейки
съдбата
чакам теб,
който не си ти,
и който те няма,
недей, не ми казвай,
че не мога без теб
та аз мога даже
без себе си

но ми липсва онзи, другия,
когото гледах в гръб
и мислех,
че си ти
(но ти не беше),
онзи с пръстите към небето и
размисли за нещо
непомислено
очите с
огледални образи
на нещо непоискано

вярвам ти
(но май е малко късно)

и обещавам,
ще ти дам още
много от мен,
без да искаш и знаеш

и не страдам,
независимо от огледалото,
защото така трябва да се случи.

Казан №4 – Няма да бъда (после не се опитвайте да казвате, че не слушам странна музика)