стоя в окото на урагана и наблюдавам всичко около мен да се разпада
картините да се рушат,
тапетите да се свличат,
думите ми да се отлепят една от друга,
и не знам за утре, но днес не усещам нищичко,
искам само да изляза от кутията
без драматизъм или депресии,
без да се налага да ме бутнат във въздуха със завързани ръце,
не
и разболявайки душата си, гледам как пръстите ми се вкочаняват,
и как ставам парченце сивкав лед

и изобщо не е весело.
и не е тихо, смехът не прорязва тишината

и бих могла да дам всички обещания,
и да изпълня поне половината от тях,
за да спася това, което ми е останало
и да забравя мостовете, които съм изгорила
да не се връщам повече, и да остана същата,
да напълня дупката в сърцето си с нещо здраво;
и не се усмихвам фалшиво,
сълзите ми са плътни и сиви, но не горчат,
гласът ми не е слаб,
устните ми не са сини, и не...
не пея, за да опростя греховете си,
а за да освободя хартиените птици,
които още могат да летят


...

satan
you know where i lie