тежи ми нещо и искам да говоря
(може би трябва да спра да преживявам чуждите грешки)
или поне да пиша

но не на някого,
искам да напиша едно дълго писмо до себе си, да го сложа в плик,
да го запечатам, да го пратя до себе си и да го получа там, където отивам...
важното е да го има името ми, старото ми име
не знам къде отивам, но и Маншон не е знаел, а получаваше всичко, нали?

има много неща, които никой няма да разбере за мен
но това аз не знам за себе си



аз съм свалячка.
на хора.
от облаците.


и съм студена.


въобще не съм странна.


и не, нямам нужда да остана сама,
но няма нужда да казваш нищо
ако имаш нужда да ме оставиш сама


всеобща,
Г-ца Сарказъм




студено е и ме побиват тръпки,
изпиват всяка капка топлина,
която давам
за да не руша

heaven ain't close in a place like this