аз съм голям правилен човек и това не е блъф,
моля запазете спокойствие и ме напуснете,
бавно, преди да се обърна и да усетя
неравния ви дъх в тила си

не обичам да повтарям, но сега съм в
кръг и се усещам непрекъснато повтаряща се
кутия - кръг, ниска кутия - кръг на
неизпълнените безумни обещания


и ми убива
множественото число в грешните незавършени
изречености,
а ти - обърни се,
нека те погледна, да, по мярка си
на момиче с нужда от жертва

трябва ми нещо леко, но тежа
главата ми е пълна с олово,
очите ми не са очите ми,

и ме няма, докато не се усетиш и ме докоснеш
няма ме, няма ме,
аз съм стар парфюм
на жълтата липова павирана улица
със запазени хора с благородни лица
и подредени коси,
като математически уравнения

няма ме, няма ме,
обещавам, че ме няма, аз съм изветрял
алкохол по пръстите
ти,
стара неизкупена вина,
аз съм щедро безхаберие и
разсъдство по чужди методи

няма ме, няма ме,
и като ритъма на тъжна песен
танцувам в дланите ти,
докато не ме сложиш в
очите си и не си забраниш
сълзите на слабите, понеже

сме големи правилни хора




споменах ли нещо за кръгове?