и вече не се свеждат само до
въздуха между покрива и земята
на седалките на киното са се разположили
Страхът
и Ти-какво-си-мислиш
хванат под ръка с
Тя-какво-си-мисли
и двамата запалили заплашителни цигари
тракат с нокти-триони и чакат
настанени като големи парчета бял бинт
които да превържат всяка рана
те не могат да позволят от нея да стане мастило
седнала на стълбите, мисля
няма смисъл да закривам прожекцията
платила съм и наема, и цената на билетите
платила съм високо и с кожа и себе си
просто ще ви изгоня всички, да, това е
ще освободя цялата зала
и ще гледам сама.
1 коментар:
Точно същото ми се иска и на мен понякога.
Публикуване на коментар