i've become impossible
holding on to when
everything seemed to matter more
всяка твоя крачка напред е една моя
стара, до болка изслушвана композиция
търся хубав, бавен блус,
а в мен има само неравномерни
удари на барабани
разбъркващи ме,
докато
изпадне цялото знаене
(за да стана поносима)
и забравя всички имена
докато се завъртя в океаните на абсолютно
неосъзнатото
и изчезна в пътната паяжинна мрежа
на бъдещето си
за да остана напълно ясна във вече отминалато
всяка твоя крачка напред е
един прорез
заповядвам си да мълча
защото аз предизвиках ураганите
аз предизвиках всяко помръдване на листата
целия листопад
аз предизвиках своето тръгване
и твоето оставане
но там, където бяхме
отдавна вече не е
там, където можем да бъдем
затова просто стискам зъби
и се хващам за ръка с Невъзможната.
Няма коментари:
Публикуване на коментар