an autumn medley

what if i get into your ipod and into your mind?

имам времето на един живот и все пак си мисля

дори дните ми да са все петъчни

никога няма да успея да изпитам всичките наслаждения и удоволствия, всичките раздиращи копнежи и възможностите за водовъртежни безсъния, които докарва силното желание понякога

тази палитра усещания - от разпъващата болка и чуковете в коленете до предоргазмената щастливост на една обич, един танц, един пасаж от хубава книга

имам времето на един живот, но то няма да ми стигне

затова и съм се засилила с песен на уста

хората трябва да разберат, че са живи

Бредбъри не пише детски книжки, някак

защото това не е нещо ново за децата

а на мен ми трябваше a series of unfortunate events да достигна до подобен извод

майка ми ми се ядосва, защото всеки път, когато тръгвам за софия

пропорцията книги:полезни неща, които вземам

е нещо от порядъка на 200:5

непрактична съм в това отношение, но идеалист

и пътувам леко

тя не разбира

с всяка книга аз се научавам да чета наново,

изплювам буквите си преди първата страница

преоткривам всеки знак и смисъл

потъвам в пяната на дните, разхождам се по улица "Консервна", срещам своя Спутник

след като разгърна последната страница вече говоря нов език

и това ми е стотици пъти по-ценно от един чадър и едно по-дебело яке и една простуда по-малко.

сънувах как се опитвам да сплета плитка на косата на момиче, но вместо това оставам с кичур в ръката и една купчина лъжи и извинения

не съм сигурна как да си го обясня

не обичам съновници

беше кратко и статично и дори не си спомням дали го сънувах през нощта или преди това

но звучи като доста добро обяснение за отношенията ми с въпросното момиче, с което постоянно нещо се обърква и замазвам глупаво като виновна второкласничка

i don't care if Monday's black, Tuesday, Wednesday - heart attack, Thursday, never looking back

it's Friday, i'm in love

никога не е имало по-красив и летен ноември, целият е цветове, сенки и високо небе

най-близкото до еуфорията спокойствие

всичко ми е наситено, и под пръстите също

open eyes and open arms и неритмичното ми танцо-подскачане на песни, които са далеч от щастливи, но ми залепят неизменно усмивка, oh what you give to me, no one knows

мога дори да се реша на Коледа

мога дори да се реша на неморалност

някога безсмислени и сиви, сега всичките ми мелодии са достойни за танц, за поне едно стихотворение

най-вече за слушане

получило се е някакво размърдване

сърцето ми е цял мравуняк с прекосяващи мъжки имена, никое от тях не е ясна перспектива, само задължителният лабиринт

но не ми се играе с Ариадна и нейните минотавъри точно сега

предпочитам просто да се поразходя

и да разчитам, че никой не ме чака в центъра

и дори по този начин, отново нямам достатъчно място за всичко.

and all the cigarettes that i have never smoked

and all the letters that i have never sent...

преди около месец изпуших последната си цигара.