днес по пътя към метрото слушах the real thing на фейт и докато майк патън ми шепнеше, общо взето, мръсотии в ушите, ми хрумнаха сто хиляди идеи
обичам метрото, и изобщо градския транспорт в големите градове
малко е странно, има и по-хубави места, но затвореното пространство ти дава възможността да мислиш. особено ако до теб не се настаняват клошари или малки деца, които старателно си бършат обувките в дънките ти.
та, така де, 40-минутното връщане от библиотеката вечер винаги ми се отразява добре, поумнявам.