имаш ли планове за уикенда, какво ще правиш на хелоуин, избра ли си костюм
уау, наистина ли само учиш
как така стоиш в библиотеката по цяла събота и неделя?
не, нямам, сигурно ще бъда със сестра ми, или може би в библиотеката, няма да го празнувам
уча на пълен работен ден, понякога почасово, когато съм твърде уморена и напълно обезсилена, когато започне да ми прилошава и да ме побиват тръпки
има дни, в които отивам в библиотеката и единственото ми оръжие срещу съня е огромното кафе, черно и отвратително на вкус, в което съм сложила средно 8 захарчета и 5 пръста мляко
и е повече от прекрасно, няма нищо по-вдъхновяващо от стотици млади хора, вкопчили погледи в книгите си, повечето учебници по медицина, и аз съм там, като изрязана от шарена хартия, с моите SAT учебници и томчето американска история, от което ми остава съвсем мъничко и не мога да повярвам
някакъв умен човек бил казал, че единственото, което може да те спре да постигнеш успех е това да не знаеш колко трябва да се мъчиш, докато го постигнеш
аз знам, че ще се мъча докато не се случи, докато не чуя фойерверките и онзи смях, докато баща ми не ме потупа по рамото - "никога не съм се съмнявал, че успееш" както направи, когато изкарах 6 по физика за годината за първи път и с 1000 зора, научила направо наизуст 60 страници от учебника - колко малко ми се струват тези 60 страници сега, американската история е 600
понякога си мисля, че е невъзможно да запаметя толкова много информация, и тогава си казвам "я стига, сега съм на 18, ако сега не мога, след 1 година ще мога ли, я стига"
и просто сядам и продължавам да чета и да запомням всяко събитийце
няма по-невероятно нещо от това да знаеш, че не си губиш времето