нямам дефиниции - толкова е прозаично
но пък вече съвсем светло
вяра не ми липсва.
аз решавам задачи и уча история, а невъзможната анализира текстове от 17 век и пише есета, красота, механизъм на действие, който работи все по-бързо и по-бързо, докато започне да изпреварва отражението си
и двете методично късаме косите си и ги превръщаме в кошери
имам нужда да говориш, да говоря, да черпя от общуването, защото
нямам никакви сънища - не си спомням нищо от нощите си
припомням си какво е да бъдеш изправен без някой да те държи за ръката
без да помагаш на някого и някой да ти помага едновременно с това
припомням си какво е да си единствената останала носеща стена в рухваща сграда
опитвам се да превърна себе си в невъзможната и обратно, и най-после да мога да кажа
че съм станала най-доброто, на което съм способна
макар че, надявам се, това никога няма да се случи, защото няма таван за опитване
слава на Дали, че ме научи да не се страхувам
благодаря за есента, за червеното зеленото и жълтото, за кафявото, за вятъра, за шаловете, за слънцето, и изобщо не разбирам
за какво са ви снимки, ако може с думи (:
1 коментар:
може би си права :)
Публикуване на коментар