29 септември 2007

нещо като да те завържат за ръцете и краката и да започнат да те гъделичкат с гълъбово перце :)

то е болест ти си болен
аз съм малка, стоя на
ръба
и се плаша дори да разклатя
крачета
страх ме е, уморила очи, да заспя:

аз съм средно дете, тоест чедо на
срядата
в мене всичко повтаря се вечно..
до три.
само ти си безумно несбъдващ се,
ти

пожелавам си те - като детска играчка,
като някой, побутващ ме вечно
или
като грешка, отровила дните ми
си...

но не искаш да спра да те търся,
нали?

:)


нещо ми щрака от време на време. като развален будилник. и ето резултата (:

Няма коментари: