устните ми...
ще се забавят
но вече знаеш, че те искам.


две седмици стоях на една седалка, изтървайки всичко покрай себе си и чувствайки се безтегловно щастлива, в лондон! париж! мюнхен!, където развитието е ежедневно
после се върнах тук и всичко си беше същото и ...
примигвах и примигвах и примигвах, защото просто не усещах движение във въздуха
проблемът не е в мен.





имам нужда от сила да
сграбча, отворя, разчупя
стиха
да разгърна гърдите ти
да се убедя
че имам нужда от време
за да спра да се въртя
около себе си

имам нужда от време
но все пак, аз бързам


ние сме малки въртящи се хора
протегнати длани, забучени оси в гърба
нарисувани ярко и с куха събда
играчки от градската въртележка, пътуващ панаир

кристалното момче е там някъде и ме наблюдава
деликатната повърхност на лицето му не е кожа.
стъкленото му лице е стопено от сълзи, прозрачно
през него, зад него мога да видя мислите му, завъртяли се във въртележка като нашата
но е невъзможно за мен да открия смисъла.