21 септември 2007

днес нямам мотив за поетичност

мъжете трябва да се научат на срамежливост имидиътли.
ще ми се да не ми се налага да му кажа "не, няма да отида с теб и не, няма да ме целунеш докато всички около нас танцуват, няма да държиш ръката ми и няма да отпия дори глътка бира, защото ме е страх от теб до смърт, защото вече ми се ще да избягам, а дори не си успял да проведеш с мен разговор, който трае повече от 10 минути"

понякога се чудя как успявам да си навлека всичко това...

или иначе казано

кой си ти въобще, и защо си
решил
че ще имаш ръцете ми докато там
във небето свистят фойерверки
кой си ти въобще, как повярва дори
че сърцето ми не е запален
фитил,
че ще гръмне в момента от тебе уречен
кой си ти, как повярва, че знаеш за мене това
дето даже за себе си аз не разбирам
кой си ти и какво ти е дало душа
да ме гониш докато от себе си тичам
кой си ти... кой си ти, кой и аз съм... коя?


днес сме агресивно меланхолични, мда, мда, мда...

Няма коментари: