искам пясък, море и звезди, с които да напълня устата си, за да не мога да говоря;
мога да напиша "сърце" и "душа" по седем различни начина, но искам само стари кънтри песни и спокойствие, видиш ли, спокойствие, нещо като пълнолетие, онова дето омръзва щом дойде
искам бялата си рокля и одеало под кожата си, искам свобода и право на избор
искам сметана, бяла като лицето ми
трябва ми само тишина, но другото... така го искам...
идва моментът, в който бургас ми е нужен до втръсване, и ми се пътува като на циганка, завързана за един-единствен град
трябва ми силно горан брегович и малко време, време да се кача на масата и да изкрещя силно всичко, дето ми лежи на сърцето и притиска гърдите ми
мразя да е есен толкова много, че мога да го отричам, докато не дойде зимата... или следващото лято
трябват ми лъскавите улици и балконските врати, и малко самостоятелност... сладолед и резенчета портокал, евтина пица
мечтите ми отново са пълни със стари влакове, изблъскващи вечерите
нощни трамваи, пияни хора и
скитници, миришещи на вкиснато вино
улиците ще ги нарежа на малки парчета и ще ги затопля в пещта на мислите ми, докато не заприличат на шоколадов крем
не мога да фокусирам заради стъкълцата в очите ми
знам, че ако дори едно от тези неща успея, ще бъда най-щастливото момиченце на света
знам го, защото все не успявам.
господи, толкова много идеи и толкова малко жита
и колко ми се плаче...