въздухът е пълен с колебания
ако ме оставиш още тук, навярно ще се задуша
но не ме наричай ранима
нося света ти в гърдите си
построй още една магистрала и
ще падна безсилна
не ме оковавай за "слаба"

ставам всяка сутрин, разгръщам
пердетата,
търся своята плътност и
потъвам в меките цветове на
килимите, рисувам кръгове по пода
в търсене на центъра
уча се да обичам изчисленията
и съм преди всичко недоизмислена
понеже все нещо не ти стига да ме завършиш

аз съм ярка и обезцветена, пожелана и захвърлена

не ме обричай за твоя, не знаем коя съм
не помня от къде тръгнах, знам само как
стигнах до тук

не ме наричай ранима.