чета всички тия лигави послания и картинки и чета хората да обясняват, че подобни неща не съществуват
и си мисля, мамка му, съществуват,
просто сте глупави,
просто не гледате където трябва,
защо трябва да си толкова далече и да те обичам толкова много,
без никаква пропорционалност с разстоянието
или с караниците и препирните и
различията в мненията ни
не ми пука, че е почти сигурно,
че няма да мога да те прегърна до началото на юли
и не ми пука, че бъдещето и на двама ни виси на косъм,
а вероятността да сме заедно след няколко години е толкова малка,
че не ми се мисли
защото когато говоря с теб и чувам думите ти, усещам как при теб е също толкова
трескаво и параноично,
въпреки хубавите страни, въпреки всичко останало
не мисля, че някога преди съм държала толкова на човек,
или че някога съм била толкова зависима,
и толкова благодарна.
i'll never find someone quite as touched as you.
Няма коментари:
Публикуване на коментар