заключих го, защото вадя нишки от най-дълбокото си,

а не искам никого да тормозя с това

някой да прочете поста ми и да се почувства по-зле от преди да влезе

дори и на цената на едно замисляне, някакси не си струва

не искам да звуча твърде някаква

депресирана или емоционална или наивна

същевременно искам да съм си себе си

а звуча себе си само на себе си

затова пиша толкова повече

всеки път, когато имам някакви думи

и за тези два-три дни - вече четири пъти

предразпадно ми е и объркано

искам си книгите

искам да потъна в тях и те да бъдат моят стар дюшек

одеалото ми

безпясъчното ми море с три лъжици сол повече, което пълни дробовете ми

и ме задавя все по-често