не ме молиш не се чувстваш предизвикан
от това колко неразбираемо е всичко
просто се вмъкваш под кожата ми и
разбиваш мислите ми на атоми
не слушам песента която звучи
става дума за любов и би ме пристегнала ужасно
някъде в корема
там където по принцип стои егото
а сега е останало само нажежено до бяло
самосъхранение
вярвам - не вярвам
кой печели и кой е майстор и
защо отново участвам в състезание
за което не съм се записала
какъв е този парад на самоунищожението
вече дори
караконджулите под леглото ми
се молят за мен и ми търсят помощ
ловят опасения от зениците ми
и изстискват в тях пъстри палитри кофеин
непоискан
може би изглеждам голяма и здраво стъпила пред тебе
болния
но с очи впити в гърба ти
светът ми е целият преобърнат
с погледи увиващи се около кичурчетата коса
пронизващи кожата на врата ти
едвам намирам сили да задържа ръце в джобовете си
и да бъда красиво студено безучастна
възпитано надменно незаинтересована
не задавай въпроси
няма смисъл
не рови вътре в мен за нещо като отговор и нещо като сигнал
аз затворих врати и няма да кажа и дума
аз затворих врати и в мен няма да прочетеш
нито
къс
че чувство.
Няма коментари:
Публикуване на коментар