кисело ми е, защото уча някакъв идиотски подробен урок за черноморието
и ми се свива сърцето при идеята за море и някакъв вид развлечение
а миналото ми лято се превърна в епитет за развлечение и беше прекрасно
най-лошото - все още ми липсва
лятото, де
всеки път е така в края на срока
безумно много ми се обича, но няма кого
и винаги се появява моментът, в който тъкмо да се предам, и се включват системите ми изградено самосъхранение
базирано на предишни разочарования и сърцеболове
което ме побърква, защото се чувствам без контрол над себе си
а искам да мога да контролирам и отдаването си
''i thought i could organize freedom"
колко тъпо от моя страна
ще ми се да намеря човек, който заслужава да пея с пълно гърло goodmorning на jaya the cat
и да трепвам на
"what i meant to say is
is that i love you"
понеже и в най-прозаичното има поне нотка обич
някой, с когото да видим тоя Змийски остров
който има същите безсмислици в главата си като мен
някой без самоубийствени наклонности и комплекси бродирани по темето си
ако такива хора са останали изобщо
или не знам къде да гледам
писна ми от реване и депресарщини
полетно ми е и то от много време, но не намирам с кого да се рея
и той не ме намира също
трудно е във всичкия тоя сняг
който вече пети ден дори не става на киша
и от време на време това желание или нужда изпушва през мен както чаят изсвирва през металния чайник понякога
клапата се отваря
и започвам да плача и да маниакалнича и да пиша поезия
това продължава 40 минути
но през останалото време въртя очи на всяка сантименталност, която ми се струва поне поносима ако съм влюбена
сега ставам камъче
Петра
нещо такова.
бягам, за да не ме настигне някое чувство
и не мога да спра, защото май са се насъбрали много
нарамили са вили и са запалили факли
мислят да ми видят сметката
от източна европа съм, съжалявам
задълбочавам се винаги.