и тогава ти ми обясни -
това се нарича свободно падане
може би не те разбрах
сега, надолу в заешката дупка
усещам кадрите живот да се
откъсват от мен
като парчета плат
докато остана съвсем гола
прасковена под черните си дрехи
плаха и хрисима под
напористите думи и
неподчинимата си тишина
променила съм се
съвсем не би ме познал
от мен е останало само ядрото,
съвсем чисто е, но далеч не
красиво
сама се оковах във
свободата на пирони скука,
забити там, където всъщност
трябва да са чувствата.
Няма коментари:
Публикуване на коментар